When virtual games become dangerous/ Za horata Magazine, Standard Newspaper (in BG)
Опасни игри
Списание За хората на в-к Стандарт, 20 юни 2009г.
– Обичам те, Жоро!…
– Наричай ме с ника ми, моля, Алчния Демон.
– Истински те обичам, както никого не съм обичала досега! И не си демон, ти си… ти си моят ангел…Искам да се срещнем, не мога повече така… Моля те!
– Съжалявам, мила, но трябва да изчезвам. Утре пак съм онлайн. Ще мисля за теб.
Тук Жоро излиза от разпаления чат за неопределено време – ден, месец, завинаги. Доволен изпушва цигара, избира друго женско име от листата си с „приятели” и започва разговор, някога прекъснат по подобен начин. Той винаги знае кога да си тръгне, за да остави след себе си копнеж и желание. Знае и кога да поднови контакта, за да не изгасне пламъчето на обожанието към иначе скромната му персона. С него винаги имаш усещането, че връзката е двустранна, но само той има контрол над посятата илюзия. Илюзия за любов.
Жоро поддържа подобни виртуални връзки с десетки непознати момичета и жени. Никога не се измаря да изучава „жертвите”’ си (както сам ги нарича) и се е случвало да прекара месеци наред в кореспонденция и чат, без никога да срещне жената отсреща. Рядко изпитва необходимост от контакт на живо. Той се интересува от мозъка и душата на своите избраници, за разлика от повечето си събратя, които традиционно напират за срещи с телата им.
Жоро е умен, търпелив и обигран и знае, че след като обсеби съзнанието на една жена, всички останали врати са му отворени, стига да пожелае. Казва, че отдавна е забравил защо го прави, но е самотно, когато угасиш монитора. Е, ако Жоро просто избира да живее във виртуалния свят, защото по някакви негови си причини се страхува от реалността или я намира за несъвършена и болезнена, то привидно всички негативи от избора му остават за негова сметка.
Но дали наистина е така? Какво крият хилядите думи чат в Скайп’а му, емоционалните писма? Доколко Жоро, след като е нахлул в мозъка и е обладал мислите на някоя жена, е променил живота й в съвсем реални измерения? Не зная за другите му истории, но зная за Таня.
Таня (и това не са истинските им имена) е една от неговите виртуални жертви, с уточнението, че са имали и кратка реална връзка. След като Жоро я заряза, Таня стана друг човек или по-скоро, сянка на човека, който беше. Напълно обсебена от него, тя започна да го преследва в интернет (където и беше го срещнала). Ходеше като зомбирана месеци наред и сякаш светът извън екрана и клавиатурата не съществуваше. В интернет пространството намираше начини за контакт с Жоро под най-различни форми и играта да открива профилите му в множество сайтове се превърна в нейна фикс идея и фетиш едновременно.
Чрез виртуалните си превъплъщения в над 20 различни профила и поне 5 различни сайта – за запознанства, лично творчество, форуми – те продължиха „връзката” си почти 3 години. Там двамата играха и мъже, и жени на най-различни възрасти, дори тийнейджъри на по 17-18. А са на 35. Едновременно с ескалацията на виртуалните им игри и кореспонденции, реалността все повече липсваше. Сякаш си бяха създали „втори живот”. Или поне Таня отсъстваше от своя реален.
Всичко това би било просто поредната шантава история за нестандартни отношения, ако не бяха два доста смущаващи факта. Първо, Таня понесе доста обиди и сериозни заплахи от Жоро, защото беше избрала да го следва и да опитва да сваля виртуалните му маски, за да го върне в реалността. И второ, ей така, между другото, Жоро се похвали за своя виртуална история с 15 годишно момиче, драматично завършила със сълзи, сещайте се от чия страна.
И ако ролята на обигран виртуален Дон Жуан носи от ореола на великия и незабравим любовник, то заплашителните имейли и педофилските намеци определено смениха жанра на историята им и ме накараха да се замисля, какво мога да направя, за да помогна на Таня и да предпазя децата от „жоровците” в интернет? Защото опасности в игрите с виртуални идентичности има и хората трябва да знаят как да се предпазят и справят с тях.
Малко хора в България чуха за случая с Мегън Мейър, наричан още „MySpace самоубийството”. Мегън е била на 13 години, когато е станала жертва на виртуален тормоз от страна на г-жа Лори Дрю, на 48г. Въпросната Лори е майка на приятелка на Мегън и се регистрира в социалната мрежа MySpace като момче, Джош. Целта е да „свали” Мегън и след това да я отхвърли – като наказание за отношението на момичето към дъщерята на Лори. Мегън е чувствително момиче – а и на 13 години е все още дете – и малко след поредното жестоко съобщение на г-жа Лори Дрю – «Светът ще бъде по-добро място без теб», се самоубива. Лори Дрю сега е подсъдима и проблемът е, че в САЩ няма закон, по който да бъде осъдена. «Технологиите изпреварват законодателството», коментират там.
Но дори законите да изостават, човешката етика е еднаква при всички форми на общуване. И защото от една страна опасността е реална, а от друга – не искам тези истории да звучат като страховити приказки за призраци, ето няколко практични неща, които можете да направите, ако почувствате, че играта е отишла твърде далеч и вие сте жертва на виртуално насилие или тормоз:
1. Споделете с някой близък, който има достатъчно онлайн опит. Когато си обсебен от виртуална игра, е напълно възможно да не виждаш обстоятелствата обективно.
2. Обърнете се към собственика на сайта: интернет не само не е анонимен, но се събира достатъчно информация за поведението на всеки потребител. Най-често грубото и „хейтърско” поведение се дължи на глупавата илюзия, че интернет е анонимен.
3. Не бъдете емоционално зависими от никове и „хора”, които не познавате лично. Ако някой е груб или ви обижда, разобличете го извън мрежата (ако го познавате, му покажете, че знаете кой е) или спрете да му обръщате внимание.
4. Ако сте родител, дръжте под око сайтовете, които детето ви посещава и говорете за опита му в социалните мрежи онлайн.
Дори законодателството да изостава по отношение виртуалната реалност, винаги можете да намерите подкрепа сред хора с подобни проблеми, както и да разкажете за некоректното поведение чрез медиите. Най-важното при виртуалните игри е да осъзнавате какво се случва – кога виртуалността е интересно и забавно продължение на реалния живот и кога – напълно друга реалност, в която няма етични правила. Точно както с кибрита – не е нужно да правим пожар, когато си палим свещ.