Brand purpose is the reason your business exists. It is related to bigger, more universal goals and motivations than profits. If you truly want to connect with your target consumers and produce meaningful and useful content for them, you need to do it through Purpose-Driven Content Marketing.

Brand purpose is central for marketing and is very similar to searching a personal purpose. “Your Purpose is Your Why: Why do you do what you do?”

This short article tracks and gives argumentation about the four steps in building purpose-driven content strategy:

Step 1: Why Brand Purpose Matters

Step 2: How to Find Your Brand Purpose

Step 3: Create Purpose-Driven Content

Step 4: Measure the Success of Your Content Strategy

Read my full article here: Build a Purpose-Driven Content Marketing Strategy

All copywrite to this articles’ text and images belong to DevriX. The reference has been added here to showcase my work with the company.

In this publication I have compared the features of WordPress multisite sub-sites with regular single sites and a group of websites. The analysis is summarized in an infographic to visualize the differences between a regular WordPress install, a multisite WP install and a network of individual WP websites, not connected.

Read the post here: WordPress Multisite vs a Single Site vs Multiple Websites [Infographic]

• The Ultimate WordPress Multisite Guide Part One
• The Ultimate WordPress Multisite Guide Part Two

ВИЖТЕ ИНТЕРВЮТО В БЛОГА НА КОНКУРСА

Как Роси се отзова в чудния свят на дигиталното – разкажи ни.

Моят преход беше по схемата „from brick to click” в буквалния смисъл– преди дигиталния опит имам значителен – и значим – опит като търговец на услуги в областта на недвижимите имоти, при това в международната компания COLLIERS. Там срещнах и се учех от бизнес лидери на изключително високо ниво, бях главен брокер на Бизнес Парк София и работех в един офис с Росен Плевнелиев,

В ICYGEN също започнах на търговска позиция. Те бяха уеб дизайн студио, но правеха опит и с рекламни кампании с микро сайтове. За по-малко от година се оказа, че имам талант и много идеи точно за тези игрови проекти. Уменията ми да продавам си намериха своята дигитална форма. И се оказах Творчески директор на дигитална агенция! За пет години създадохме над 80 кампании, спечелихме награди и се отличихме на пазара, а аз се чувствах в стихията си, на правилното място.

Бях влязла в света на уеб дизайна и рекламата през вратата на директните продажби и работата с клиенти, което много ми помогна за търсенето на интерактивност с потребителите и ефективност в комуникацията, а не творчество заради самото творчество. Това е и подходът ми към уеб дизайна – вашата страница трябва да е интерактивна и да (ви) продава.

Как / къде научи най-много, по професионалния си път до тук?
Моята нагласа към ученето е, че можеш да се учиш от абсолютно всичко, дори от посредственото и особено от грешките. Най-важното е да не спираш, да си любопитен и „гладен“, както казва Стив Джобс.

Имах късмет още с първия си работодател, където се отделяше особено значение на развитието на хората, учеха ни на меки умения, на най-важните принципи в бизнеса. След това в ICYGEN се учех от практиката – имах доверието на колегите и карт бланш да експериментирам, а това разширява хоризонта и дава криле.

Като фрийлансър се уча като сама поставям предизвикателства пред себе си и разбира се, слушам пазара. От над 6 години абсолютно сама създавам сайтове на WordPress, което е свързано с ежедневно учене и вземане на творчески и стратегически решения. А преди 3 години се захванах с докторантура по дигитални комуникации в Софийския университет и наскоро успешно защитих като по този начин обобщих и подредих практическия си опит до момента.

Кои са основните предизвикателства преди фрийлансера днес?
Подобни са на предизвикателствата пред бизнеса по принцип – постигане на устойчив модел. Дигиталните проекти са … проекти, те свършват и е необходимо да си намериш стабилизиращ фактор. Да бъдеш фрийлансър означава да поддържаш баланс между свобода и сигурност, който те прави щастлив и успешен.

По какъв тип проекти обичаш да работиш най-много?
Когато работиш за себе си, цялостната нагласа към работата и бизнеса се трансформира. Поне за мен, най-важната цел е работата ми да има смисъл, да се чувствам част от значими процеси и социално ориентирани проекти. Много важни са и хората, с които заедно случваме хубавите идеи.

Години наред работя с Фондация Анимус, от скоро и с Антикорупционния фонд, подкрепям хуманитарни проекти (Rebuild Kirinda), предприемачеството и онлайн присъствието на приятелите си. Надявам се и в бъдеще, вече и чрез преподавателска работа, да вървя в същата посока.

Препоръките ти / съветите ти към участниците в Сайт на годината?
Много се радвам, че се създаде този конкурс! През последните години се прекали с увлечението по социални мрежи и рекламни формати до степен дигиталният маркетинг да се свежда до работа с facebook и google.

И се забрави, че всяка компания, бранд и индивид имаме най-важното, универсално и всемогъщо дигитално средство – своя уебсайт. Той е центърът на всичко, което искаме да кажем, да дадем и получим от потребителите, нашата основна медия.

Препоръката ми към всички, които прочетат това интервю, е да следят конкурса и да не се колебаят да участват. Защото така ще получат ценна обратна връзка и признание за усилията си да се отличат в дигиталното пространство.

Промените като възможности

сп. Твоят бизнес, бр.65, пролет 2010г.

Някои тенденции в онлайн маркетинга през 2009 Безспорно изминалата година беше изпълнена със сътресения и промени в много сектори. Но както казват мъдрите хора, промяната е преди всичко възможност, а когато става дума за най-демократичната и иновативна медиа интернет, то тенденциите следва да са най-видими и осезаеми. В този смисъл, работата на интерактивна агенция ICYGEN с български клиенти би могла да се разглежда като огледало на новите бизнес реалности и променените подходи в маркетинга.

Пари няма, …продавайте!

Интернет винаги е била медиата, на която се е разчитало да продава. Може би защото обратната връзка с потребителите дава възможност за регистрации, моментални заявки и събиране на „sales leads” (контакти на потенциални клиенти), факт е, че през 2009 брифовете изискваха изключително търговска ефективност. Как реагираха онлайн медиите и ние като интерактивна агенция на тези изисквания?

Високоефективни формати и насоченост към резултати Ако говорим само за банер рекламите, то новината на 2009  е, че вече всички големи медийни групи предлагат pay-per-click банери (банери, които се заплащат на клик, а не на импресия (излъчване), а мрежите от по-малки сайтове, които от по-рано работеха на този принцип, се утвърдиха и стабилизираха. Като агенция, от която се очаква висока ефективност при изключително свити бюджети, ICYGEN се фокусира към използването на следните инструменти на онлайн маркетинг:

• Имейл кампании и бюлетини – клиентите ни преоткриха този ефективен и нескъп формат на директен маркетинг и за тези, които разполагаха с бази данни, поддържахме месечни бюлетини и проведохме периодични кампании;
• Използване на социални мрежи – онлайн мрежите като facebook безспорно бяха маркетинг събитието на 2009. Те предлагат голям набор от безплатни и нискобюджетни възможности за влияние, реклама и ПР, необходимо е само да знаеш как да ги използваш;
• Оригинални криейтиви за промоционални страници с многопластови ефекти и мултилевъл разпространение – този тип кампании от години са „запазена марка” на ICYGEN, а тук ще представя един пример, чрез които се постигат няколко различни цели:

Пазарно проучване като рекламна игра

Основната задача беше да се осъществи представително пазарно проучване от 108 въпроса, като се комбинира с имиджова реклама (клиентът е логистичната компания). Кампанията е реализирана на микросайт и съдържа анимирана интерактивна игра „Въпрос или подарък?”. Чрез творческото решение при минимален бюджет за медиа купуване (основно платени препратки) само за един месец са постигнати едновременно няколко ефекта:

• Получиха се над 600 000 отговора на 108-те въпроса, което валидира кампанията като напълно представително пазарно проучване;
• Идеята реализира имиджовото послание „Ние се интересуваме от мнението на потребителите”.
• Изиграни са 44 880 игри, което говори за висока мотивация за участие и възприемане на инициативата като увлекателно и забавно преживяване;
• Регистрирали са се 15 266 участника или цели 43%от уникалните посетители на сайта, което е една изключително висока конверсия за игрова кампания.

Оптимизацията за търсачките – неоспорим лидер в онлайн маркетинга

Съвсем в крак със световните тенденции, според които оптимизацията за търсачките (Google, Yahoo и др.) се измерва в милиарди долари и съставлява около 50% от бюджетите за онлайн реклама (данни за 2009г, САЩ), работата ни по проекти за оптимизация на уебсайтове нарасна няколко пъти. Българските клиенти достигнаха до идеята, че създаването на уебсайт само с имиджови цели не е достатъчно и сайтовете им трябва  да са посещавани от потребителите, за да работят за маркетинговите си цели, а да си откриваем е първата и най-важната стъпка в информационна среда. Като резултат, почти 100% от изработените от нас сайтове през изминалата година след пускането си се оптимизират на месечна база.

Време за обучение Друга тенденция в онлайн маркетинга в България през  2009 беше увеличеният интерес към обучения, конференции и семинари на тази тема. Само през организираните от нас кратки практически презентации (в групи до 7-8 човека) в рамките на няколко месеца преминаха над 150 мениджъри от водещи компании.

Пренасяне на бизнеси онлайн Може би най-оптимистичната тенденция, която забелязахме, беше насочеността към разработката на онлайн модели, чрез които частично или изцяло се създават или пренасят бизнеси в интернет. Това не е ново явление, но през изминалата година инвестиционните проекти бяха по-значителни и сериозни – не само като идеи и намерения, но и като бюджети и реализация. Един от най-сложните и интересни проекти на ICYGEN в тази категория е Jobfact (www.jobfact.com). Ключовото при него е, че заедно с клиента в движение развиваме и надграждаме уеб базирания бизнес модел и имаме възможността да наблюдаваме как набира популярност. Това е новаторски портал за услуги в областта на човешките ресурси, който непрекъснато поставя функционални и технически предизвикателства пред нас, но и виждаме как реално чрез него се печелят пари. Този проект е важен и защото е реално доказателство, че кризата създава възможности и интелигентните решения и прецизираните инвестиции са не само възможни, но и успешни. За финал, бих искала да припомня един много логичен факт – във всеки един момент интернет обективно отразява интереса (или липсата на такъв) на потребителите към Вашата марка и компания. И докато в другите медии – стига да имате пари – можете безкрай еднопосочно да излъчвате посланията си, то онлайн е добре да се научите да слушате и чувате. Обръщайте се персонализирано чрез имейли, ангажирайте в социалните мрежи, забавлявайте с оригинални промоционални страници, бъдете полезни с информация и намираеми от търсачките, но водете диалог. Защото всички искаме да продаваме, особено в криза, а както би ви казал опитният търговец, когато се научите да слушате клиента си, той сам ще ви каже как да му продадете продукта си.

Поводът / Малко (пред)история: ICYGEN (icygen.com) е основана преди 10 години в Калифорния, като едновременно в София се открива и офис за производство. До 2003 година основният модел на агенцията е вътрешнофирменият аутсорсинг, чрез който се обслужват най-вече клиенти в САЩ. Към днешна дата ICYGEN предлага пълно обслужване в интернет: онлайн маркетинг стратегии, цялостни бизнес модели и разработване на уеб базирани софтуери. ICYGEN има търговски представителства в няколко европейски държави, а производствените ресурси – над 70 човека – все още са в България и немалка част от проектите са за българския пазар.

1. Над какъв проект работите в момента?

Станислав –  В момента работя върху сайта ни за Ронданини (http://www.rondanini.co.uk), най-голямата компания за италиански хранителни стоки в Лондон. Възможностите за уеб реклама в този сектор са практически неизчерпаеми. Предвиждаме силен трафик от всички канали като органични резултати от SEO, платени реклами в Google AdWords UK и запомняща се кампания в социалните мрежи.

Кари – Работя по един от най-сложните и интересни проекти на ICYGEN напоследък – Jobfact (www.jobfact.com). Това е проект за френски клиент, който пуснахме преди 7 месеца. Ключовото при него е, че заедно с клиента в движение развиваме и надграждаме началния бизнес модел. Удивително е да наблюдаваш как се набира популярност във Франция и Европа.

Росица – За четвърта поредна година работя по кампания на Идеал стандарт за България за промоция на конкурса им „Баня на годината” (banianagodinata.com). Тази година творческата ни идея е в посока уеб 2.0 и с особен интерес очаквам как ще реагира българската публика.

2. Кой или какво ви вдъхновява?

Румен  – Обикновено сайтове за дизайн в различни сфери, които не са свързани с уеб дизайн, като: www.lovelypackage.com/, www.dezeen.com/, www.designboom.com и др. Ирина – Най-голямото вдъхновение за мен е признателността на клиентите. Невероятно е когато виждаш как със създадена от нас идея сме допринесли за постигането на поставените от клиента бизнес цели.

Росица – Не зная дали това е точно „вдъхновение”, но продължава да ми е интересна здравословната диалектика между творчество и комерсиалност, в която се раждат и най-силните от маркетинг гледна точка продукти.

3. Кой е най-добрият проект, над който сте работили през последната година и защо?

Кари – Категорично Jobfact. Това е новаторски уеб базиран бизнес модел, който надграждаме постоянно, непрекъснато поставя функционални и технически предизвикателства пред нас, но и виждаме как реално се печелят пари чрез него.

Станислав – Определено това е сайтът на Nokia Bulgaria (www.nokia.bg), но не само заради възможността да работя с един от най-големите световни брандове. Впечатли ме перфектната корпоративна комуникация, иновативния подход към използваните технологии на сайта, но и внимание за техния ефект върху потребителите, и разбира се акцентът върху потребителите на мобилен интернет и свързаните с това Nokia приложения.

4. Кой е най-добрият сайт, направен от друг дизайнер, който сте виждали през последните 12 месеца?

Румен – Трудно бих могъл да твърдя, че съм видял „най-добрия сайт”, но все пак голямо впечатление ми направи арт проекта: http://www.fly16x9.com/

5. Кои са основните инструменти, които използвате в работата си?

Станислав – Арсеналът ми от инструменти е разнообразен в зависимост от това дали работя по SEO, PPC или маркетинг в социалните мрежи, но винаги има някои незаменими такива – надежден браузър (Mozilla Firefox) с персонализирани настройки и добавки като SEO For Firefox, Web Developer, Firebug и Greasemonkey, добър FTP клиент (Filezilla), огромна част от продуктите на Google заедно с APIs (където са приложими), както и универсалните MS Excel и Crimson Editor. По отношение на PPC кампаниите не мога без AdWords Editor и Website Optimizer, както и без надеждни proxy списъци за съответната държава. В маркетинг за социалните мрежи разнообразието е най-голямо, тъй  като нови и все по-добри приложения за Twitter, Facebook , YouTube и LinkedIn излизат буквално всеки ден, затова там търся решения според целите на конкретния проект.

6. Kак се справяте с клиенти, които не са сигурни какво точно искат?

Росица – Когато ни брифират, най-любимият ми въпрос е „Какво искате да постигнете?”, като се опитвам да дефинирам измерими желани резултати и в предложението ни да опиша как те ще се изпълнят. Друг подход е показването на портфолиото ни с примери за осъществени проекти, защото клиентите купуват неща, които могат да и представят.

7. Кое е най-голямото предизвикателство, пред което сте се изправяли до момента в работата си?

Росица – Едно от най-сериозните предизвикателства е позиционирането на ICYGEN на различните пазари, включително измислянето и „опаковането” на услугите ни за отделните страни. Разполагаме с едни и същи ресурси и предлагаме няколко основни услуги, но те се оценяват и ползват по различен начин тук и във Франция, например. За шестте години, през които съм в ICYGEN, минахме през няколко различни модела.

Ирина – Например в България след като „проходихме” най-вече чрез рекламните си кампании и концептуалните дизайни, сега работим по цялостни маркетинг стратегии и допълваме със сложни, уеб базирани софтуерни решения. Тази гъвкавост обаче е от изключителна важност при динамична медиа като интернет.

8. Какво е отношението ви към използването на свободен софтуер?

Ирина – Абсолютно сме „За”. Свободният софтуер е част от демократичността на интернет. Разбира се, в името на максималната гъвкавост, предлагаме решения за 4 технологии – PHP, . NET, Java и Flash.

9. За кого бихте искали да направите редизайн на сайта?

Румен – За някоя известна, но задължително некомерсиална група като Cinematic Orchestra например. В такива случаи винаги можеш да бъдеш нестандартен.

10. На кого бихте искали да направите сайт и защо?

Росица – Например, на всички институциите, които предоставят социално значими услуги, но тънат в бюрокрация и неефективност. Веднага бързам да кажа, че създаването на сайт не е достатъчно, за да се постигне ефект – задължително е той да се промотира. Правят ми се по-скоро онлайн кампании с обществено значение и промяна на нагласите.

11. Какво смятате за уеб конкурсите?

Росица  – Мисля, че още нямаме български уеб конкурс, който да е обективен, престижен и мотивиращ за екипа ни. Някъде се оценяват само „картинките”, другаде надделява лобито в журито… Например наша вирусна кампания, която събра над милион и половина посещения без никакъв медиа бюджет, се състезава с банери. Няма ясни критерии, няма и институция, която да ги дефинира.

12. Какво мислите за мобилния уеб?

Станислав  – За мен мобилният уеб е бъдещето на интернет – както заради мобилните версии на почти всички стандартни PC/Mac програми и приложения, така и заради темповете на пускане на нови технологии от гиганта Google, насочени изцяло към мобилните устройства.

13. Какви са предизвикателствата пред уебсайт за мобилно устройство?

Станислав – Създаването на уебсайт за мобилни устройства поставя пред уеб дизайнерите предизвикателства, коренно различни от тези при стандартен сайт. Според мен ключови са времето за зареждане, форматирането на текст и графики, съразмерност между съдържанието на сайта и размера на екрана, разглеждане на видео и аудио съдържание.

Росица – Някои наши клиенти изискват да разработваме мобилни версии на сайтовете ни, надявам се,  че през следващата година това ще се утвърди като стандарт за всеки произведен сайт.

14. Ефектност или ефективност е по-важна?

Росица – Това ми прилича малко на въпроса „Умна или красива жена”:) А аз съм на мнение, че няма конфликт между двете. Ползваемостта и дизайнът просто трябва да са подчинени на единна идея, свързана с целите на проекта.

15. Какъв ще бъде интернет след 10 години?

Румен – Вероятно ще мога да отговоря с точност, ако успея да си отговоря на въпроса „Къде сме сега?”. Прогнозите за 2020 са Уеб 3.0 – Семантичен уеб. Като любител на фантастиката, обаче, по-вълнуващо за мен е какво ще представлява Уеб 4.0. Според дефиницията това е Web OS.

16. Работа в екип или индивидуалността е по-важно за вашата работа?

Росица – Екипността. Въпреки, че работата е подходяща и за свободна практика, в ICYGEN почти всичко, което се произвежда, минава през екипи от минимум пет човека, през серия от брейнсторми и обсъждания, а мащабите ни на работа изискват да има малко или много взаимозаменяемост почти по всяко време, за да можем да влизаме в по-кратки срокове на изпълнение и да поемаме голям обем поръчки.

Илюстрации

Ронданини (http://www.rondanini.co.uk) e най-голямата компания за италиански хранителни стоки в Лондон. Сайтът е изработен от ICYGEN и в момента се работи по неговата оптимизация, AdWords  кампания за UK и кампания в социалните мрежи.

JobFact (www.jobfact.com ) е платформа за акумулиране и анализ на данни за заплати според позиция и бизнес сектор. Информацията се генерира с проучване на потребителите на сайта в замяна на персонализирани обяви за работа. Работодателите получават достъп до доклади за своя бранш.

Баня на годината (www.banianagodinata.com/) е сайт, който ICYGEN създаде през 2005 за промоция на конкурса на Идеал стандарт. Всяка година на сайта се провежда кампания с криейтив за популяризиране на конкурса и участието в него. Тази година идеята „Ела в моята баня” е в стил уеб 2.0.

FLY (http://www.fly16x9.com/) е уникална платформа за артисти в различни области (мода, музика, танц, дизайн, фотография), която използва филма и технологиите да представи глобално работата им.

Пазарното проучване като онлайн игра – увлекателно, полезно и ефективно

Или как да получим над 500 000 реални отговори на над 100 въпроса за един месец

Списание .net, брой 191, лято 2009г.

Кампания: Въпрос или подарък? Мисия Съвършен куриер

Клиент: ЕКОНТ

Услуга: национални и международни куриерски услуги

Период на активност: 11.05.2009 – 12.06.2008

Промосайт: http://www.econtkurier.com/(деактивиран, играта може да се види на демо сървър на http://demo1.icygen.com/econtperfectcourier/)

Идея и реализация: Интерактивна агенция ICYGEN

През 2003 година ЕКОНТ провеждат пазарно проучване, като на базата на получените резултати изготвят бизнес стратегията си за развитие през следващите години. Този ход спомага ЕКОНТ да се изгради и утвърди като най-популярната и използваната българска куриерска компания. Основната задача пред ICYGEN шест години по-късно беше да осъществи подобно проучване – представително, масово и надеждно, но този път да се използва интернет като комуникационен канал.

Цели и предизвикателства

Целта на самото проучване беше да се получи представително потребителско мнение по 108 въпроса, разработени от ICYGEN и свързани с куриерските услуги, като се обхване широка и разнообразна публика от настоящи и потенциални клиенти и потребители, които никога не са ползвали услугата.

При така поставената задача се запитахме – как интернет най-удачно може да се използва, за да се осъществи реално пазарно проучване? Разбира се, първо обмислихме „класическия” формат с pop–up прозорци или междинни страници, но дори разработен красиво, той не предвещаваше добра ефективност, защото потребителите не обичат pop-up прозорци (най-често ги блокират) и се дразнят от прекъсвания на браузването им за анкети. Също, при директните анкети се отговаря „на добра воля” и няма стимули за точност на отговорите, нито за регистрация с лични данни.

Очертаваше се скучно и досадно изпълнение, с очаквана ниска активност (под 5%) и ясна невъзможност да се зададат повече от 10 въпроса. С други думи, ниска ефективност, което не беше приемлив вариант.

Допълнително, като творческа агенция искахме не само да свършим работа, т.е. да извършим проучването, но да го използваме и като повод за имиджова реклама.. Или по-точно, да предадем очевидното – посланието на ЕКОНТ, което стоеше в основата на инициативата: „Ние се интересуваме от мнението и препоръките на потребителите, за да усъвършенстват услугата си”. Нужно беше да мотивираме хората да сътрудничат и да се чувстват оценени, без да ги отегчаваме, а онлайн преживяването да бъде увлекателно и забавно.

На практика, чрез мисълта за потребителите и техните високи изисквания в онлайн среда – да бъдат привличани, да им е интересно и полезно – достигнахме и до творческото решение, което се оказа изключително ефективно и едновременно с това, с положителен имиджов ефект за ЕКОНТ.

Творческото решение

ICYGEN предложи да се разработи игрови формат на задаване на въпросите, който да увлича и да е приятен. Потребителите се стимулират с награди, за да се събере реална база данни и да се чувстват съпричастни и ценени сътрудници Въпросите се комбинират с интересни факти за куриерската услуга, което прави играта по-интересна и любопитна.

Кампанията беше реализирана на микросайт http://www.econtkurier.com/ и съдържаше анимирана интерактивна игра „Въпрос или подарък? (Виж какво има в кутията),в която потребителите отваряха летящи брандирани кутии. В тях можеше да има:

• Въпрос от проучването;
• Регистрация за подарък – чрез томбола след края на кампанията сред всички, които са изтеглили подаръци;
• Любопитен факт, свързан с куриерските услуги.

На случаен принцип се редуваше какво ще се открива в кутиите, което засилва усещането за игра на късмета. Всеки потребител имаше право на 3 игри начално, в които отваряше общо 45 кутии и отговаряше на 32–37 въпроса от проучването. След това получаваше право на следваща игра при поканени 10 приятели с имейл от сайта, което беше и мултилевъл системата на кампанията. Максимално можеше да се изиграят 6 игри от регистриран акаунт, с което се отговаряше на 54 различни въпроса от проучването.

Въпросите от проучването

Всичките 108 въпроса бяха разделени на 2 групи от по 54 въпроса:

1) насочени към хора, които никога не са ползвали куриерска услуга;

2) такива, които са я ползват, без значение колко често и дали са клиенти на ЕКОНТ.

Изборът към коя група принадлежи участникът се прави преди началото на всяка игра.

Разпространение и трафик към сайта

ICYGEN традиционно диверсифицира източниците на трафик. Ето как изглежда разделението на трафика за целия период на тази едномесечната кампания:

• Флаш банери по СРС медиа план (цена на клик) – 66%
• AdWords съобщения в Google и СPС обяви във facebook  – 9%
• Флаш банери по СРМ медиа план (цена на импресии) – 3%

• Мултилевъл “Покани приятели за още игри” – 17%
• Вирусно/ друго разпространение – 5%

Това разпространение потвърди тенденцията платените препратки и банерите на СРС планове да са най-ефективното медиа разпространение (общо са довели 75% от трафика). Средната цена на клик при това СРС планиране беше около 0.20лв., докато кликовете при СРМ плана достигнаха цена 2.40лв.

Резултатите

• Мултилевълът и вирусното разпространение са довели цели 22% допълнителен трафик, което показва високо качество на криейтива и отлично възприемане на кампанията;
• Регистрирали са се 15 266 участника или цели 43% от уникалните посетители на сайта, което е една изключително добра конверсия за игрова кампания;
• Всеки участник е изиграл средно по 3 игри при средно време на сайта от 5:29 минути;
• Изиграни са общо 44 880 игри, в които са дадени общо 516 120 отговора на 108те въпроса в проучването;
• Регистрираните 15 266 участници представляват представителна извадка за целевата група:
  • 58.39% са на възрастнад 25 години и
  • 58.60% живеят в 10те големи града в България.

Изводът от тези резултати е, че творческото решение е изпълнило целите на кампанията – от една страна ефективно разпространение, високи конверсия и потребителска активност, а от друга – представителност и масовост на проучването.

Банкови институции или банка-приятел

Сравнителен анализ на началните страници на уебсайтовете на водещи български банки

Списание .net, брой 190, юни 2009г.

Втора част

В предишния брой ви представих сравнителен анализ на сайтовете на Уникредит Булбанк, Райфайзен банк, Обединена Българска Банка и Societe Generale Експресбанк. Сега предлагам на вниманието ви втора част, която включва сравнение на началните страници на още 3 български банки, като критериите остават навигация, идентифициране на потребителите и рекламни възможности.

Критерии за сравнение

На база типичните изисквания от брифовете на банките, предлагам следните критерии за оценка на съдържанието, дизайна и информационната архитектура на началните страници на избраните банкови сайтове:

1. Навигация, брой менюта и разположението им – как е разделено тематично съдържанието на сайта между менютата и как е разположена навигацията в дизайна;

2. Идентифициране от потребителя на подходящите за него услуги – доколко потребителят веднага може да се ориентира в информацията и да се насочи към услугите, които са предназначени за него;

3. Имиджови и рекламни елементи – какви полета са заети с рекламни послания  (банери и портлети) и как са акцентирани определени услуги и/ или продукти.

Доброто дизайнерско решение за тези елементи би следвало да спомогне както за имиджовото позициониране на банката, така и за увеличаване на ползите за потребителите от информацията в сайта.
Избраните банкови сайтове за втората част на benchmark анализа

Първа инвестиционна банка – това е най-големият рекламодател сред всички български банки, която наскоро обнови сайта си;

Централна кооперативна банка – също голяма българска банка, която е част от българска финансова група и през миналата година също обнови уебсайта си;

Д банк – въпреки, че тази банка не е в топ 10 на българските банки, тя е 100% чуждестранна собственост, а сайтът й беше обновен преди няколко месеца и е много добре структуриран.

Първа инвестиционна банка –  http://fibank.bg/

Въпреки, че е натоварен с доста информация и рекламни полета, сайтът се отличава с подреден дизайн, който позволява бързо ориентиране в съдържанието.

1. (+) Основното меню определя трите целеви групи клиенти на банката и при клик върху избран таб, секцията се зарежда като микро сайт за тази клиентска група.

(+) Останалите две менюта – корпоративното и помощното, са отделени на типичните си места, съответно, в най-горната и в най-долната част на страницата.

(-) При положение, че съдържанието на цялата начална страница се променя при избор на клиентска група в менюто и така се създава усещането за три отделни микро сайта, би следвало да има истинска начална страница, която да съдържа обща информация за трите групи клиенти. В момента такава липсва и сайтът се зарежда с началната страница за секция частни лица, което подвежда за целите и съдържанието на сайта.

(-) Помощното меню в дъното на сайта нито дублира на 100%, нито е изцяло различно от корпоративното меню най-отгоре, което също обърква. Двете менюта предлагат около 50% еднакви линкове, но и без видима логика, се различават в останалите.

(-) Би следвало да има по-голям акцент върху онлайн банкирането като най-ползваната онлайн услуга, а не офлайн контакта с телефонен оператор.

2. (+) От падащото меню потребителите могат да изберат директно групата продукти, която го интересува. Допълнително, изведените линкове в портлетите дават бърз достъп до избрани услуги и продукти.

(-) Съдържанието на началната страница за всяка клиентска група не е последователно свързано с продуктите и услугите в падащото меню за нея. Например, за частни лица имаме 8 услуги/ продукти в падащото меню, а в страницата се появяват 3 портлета с между 4 и 8 линка всеки, а и самите портлети имат заглавия.

3. (+) Промоционалните оферти са разделени съгласно групата клиенти, като могат да се зареждат по 4 различни предложения.

(-) На практика, рекламният банер функционира като галерия на тези 4 предложения, но навигацията не е особено добра. Например, ако ме интересува продукта „Депозит в долари”, при преминаване с мишката върху таб’а виждам малка картинка за него. Ако кликна на картинката, тя единствено се появява в големия банер. За да видя самия продукт, трябва да кликна повторно.

По-елегантно решение би било да се избегне необходимостта от 2 клика, като показването в банера се автоматизира или е на mouse-over без малките картинки, които нямат информационна стойност. Все пак, това е реклама и не е редно да искаме потребителите да полагат усилия, за да я видят.

Централна кооперативна банка – http://www.ccbank.bg

Дизайнът на началната страница на този сайт предлага елегантен баланс между информационно и рекламно съдържание, като се комбинират изчистена навигация, рекламни портлети и банери и бързи линкове към справочна информация и онлайн инструментите.

1. (+) Цялата навигация е съсредоточена в лявата колона с разгъване надолу на второ и трето подниво на менюто в рамките на полето, като в началото са двете основни групи потребители, следвани от справочни линкове. Изнасянето на менюто по този начин наподобява съдържание на сайта и силно улеснява навигацията.

(+) Корпоративното меню е на типично и видимо място в началото страницата, но подравнено вдясно, в опозиция на продуктовото.

(-) Подобно изнасяне само в една колона вляво на цялата навигация води до удължаване на вертикалния скроп, когато се отворят 3 или повече секции до второ и трето ниво. При разгъване на менюто надолу страницата се презарежда изцяло, като се губи визуалната връзка кой линк си отворил.

2. (+) Спазен е клиентски-центричния подход, при който клиентите са разделени на 2 групи – физически лица и фирми, а услугите и продуктите са разпределени в менюто между тях и са поставени на водещо място (лявата навигация е с най-голяма тежест по принцип).

(+) Много добре е акцентиран входа към онлайн банкирането, като е изнесен в портлет в главното меню.

3. (+) В централната част на страницата е отделено пространство за голям имиджов банер, допълван от два портлета за актуални оферти и един продуктов банер.

(+) „Горещите оферти” са само 2 и заедно с единствения продуктов банер ограничават показването до 3 наистина актуални и изгодни предложения.

Д Банк – http://www.dbank.bg/

Въпреки, че Д Банк е сравнително малка банка, уебсайтът й отговаря на най-съвременните изисквания за клиентски-ориентирана структура, при която за двете основни групи клиенти са разработени секции за услуги и продукти, подобни на микро сайтове.

1. (+) Навигацията е хоризонтална, като цветово са разграничени първо и второ ниво на главното меню, а корпоративното меню е отделено като второстепенно.

(+) При избиране на клиентска група в основното меню – индивидуални или корпоративни клиенти – се зареждат портални странници с портлети на услугите и продуктите за всяка група, които отговарят изцяло на второто ниво на менюто.

(+) Традиционните онлайн инструментите са отделени в портлет, който присъства на всички главни страници.

2. (+) Основната тема в главното меню са продуктите, като към двете главни групи клиенти – индивидуални и корпоративни – са добавени отделни секции за още две големи групи услуги – европейски програми и инвестиционни.

(+) Фокусът върху двете целеви групи клиенти е видим и от двата портлета в центъра на страницата, в които с линкове са изведени всички услуги, съответстващи на второ ниво на главното меню.

(+) Онлайн банкирането е акцентирано с изнасяне вдясно от главното меню.

3. (+) Имиджов банер заема най-видимата част от страницата, като има позиции за още три продуктови банера.

(+) Създадена е специална секция в главното меню – Промоции – за публикации на най-актуалните предложения.

– Обичам те, Жоро!…

– Наричай ме с ника ми, моля, Алчния Демон.

– Истински те обичам, както никого не съм обичала досега! И не си демон, ти си… ти си моят ангел…Искам да се срещнем, не мога повече така… Моля те!

– Съжалявам, мила, но трябва да изчезвам. Утре пак съм онлайн. Ще мисля за теб.

Тук Жоро излиза от разпаления чат за неопределено време – ден, месец, завинаги. Доволен изпушва цигара, избира друго женско име от листата си с „приятели” и започва разговор, някога прекъснат по подобен начин. Той винаги знае кога да си тръгне, за да остави след себе си копнеж и желание. Знае и кога да поднови контакта, за да не изгасне пламъчето на обожанието към иначе скромната му персона. С него винаги имаш усещането, че връзката е двустранна, но само той има контрол над посятата илюзия. Илюзия за любов.

Жоро поддържа подобни виртуални връзки с десетки непознати момичета и жени. Никога не се измаря да изучава „жертвите”’ си (както сам ги нарича) и се е случвало да прекара месеци наред в кореспонденция и чат, без никога да срещне жената отсреща. Рядко изпитва необходимост от контакт на живо. Той се интересува от мозъка и душата на своите избраници, за разлика от повечето си събратя, които традиционно напират за срещи с телата им.

Жоро е умен, търпелив и обигран и знае, че след като обсеби съзнанието на една жена, всички останали врати са му отворени, стига да пожелае. Казва, че отдавна е забравил защо го прави, но е самотно, когато угасиш монитора. Е, ако Жоро просто избира да живее във виртуалния свят, защото по някакви негови си причини се страхува от реалността или я намира за несъвършена и болезнена, то привидно всички негативи от избора му остават за негова сметка.

Но дали наистина е така? Какво крият хилядите думи чат в Скайп’а му, емоционалните писма? Доколко Жоро, след като е нахлул в мозъка и е обладал мислите на някоя жена, е променил живота й в съвсем реални измерения? Не зная за другите му истории, но зная за Таня.

Таня (и това не са истинските им имена) е една от неговите виртуални жертви, с уточнението, че са имали и кратка реална връзка. След като Жоро я заряза, Таня стана друг човек или по-скоро, сянка на човека, който беше. Напълно обсебена от него, тя започна да го преследва в интернет (където и беше го срещнала). Ходеше като зомбирана месеци наред и сякаш светът извън екрана и клавиатурата не съществуваше. В интернет пространството намираше начини за контакт с Жоро под най-различни форми и играта да открива профилите му в множество сайтове се превърна в нейна фикс идея и фетиш едновременно.

Чрез виртуалните си превъплъщения в над 20 различни профила и поне 5 различни сайта – за запознанства, лично творчество, форуми – те продължиха „връзката” си почти 3 години. Там двамата играха и мъже, и жени на най-различни възрасти, дори тийнейджъри на по 17-18. А са на 35. Едновременно с ескалацията на виртуалните им игри и кореспонденции, реалността все повече липсваше. Сякаш си бяха създали „втори живот”. Или поне Таня отсъстваше от своя реален.

Всичко това би било просто поредната шантава история за нестандартни отношения, ако не бяха два доста смущаващи факта. Първо, Таня понесе доста обиди и сериозни заплахи от Жоро, защото беше избрала да го следва и да опитва да сваля виртуалните му маски, за да го върне в реалността. И второ, ей така, между другото, Жоро се похвали за своя виртуална история с 15 годишно момиче, драматично завършила със сълзи, сещайте се от чия страна.

И ако ролята на обигран виртуален Дон Жуан носи от ореола на великия и незабравим любовник, то заплашителните имейли и педофилските намеци определено смениха жанра на историята им и ме накараха да се замисля, какво мога да направя, за да помогна на Таня и да предпазя децата от „жоровците” в интернет? Защото опасности в игрите с виртуални идентичности има и хората трябва да знаят как да се предпазят и справят с тях.

Малко хора в България чуха за случая с Мегън Мейър, наричан още „MySpace самоубийството”. Мегън е била на 13 години, когато е станала жертва на виртуален тормоз от страна на г-жа Лори Дрю, на 48г. Въпросната Лори е майка на приятелка на Мегън и се регистрира в социалната мрежа MySpace като момче, Джош. Целта е да „свали” Мегън и след това да я отхвърли – като наказание за отношението на момичето към дъщерята на Лори. Мегън е чувствително момиче – а и на 13 години е все още дете – и малко след поредното жестоко съобщение на г-жа Лори Дрю – «Светът ще бъде по-добро място без теб», се самоубива. Лори Дрю сега е подсъдима и проблемът е, че в САЩ няма закон, по който да бъде осъдена. «Технологиите изпреварват законодателството», коментират там.

Но дори законите да изостават, човешката етика е еднаква при всички форми на общуване. И защото от една страна опасността е реална, а от друга – не искам тези истории да звучат като страховити приказки за призраци, ето няколко практични неща, които можете да направите, ако почувствате, че играта е отишла твърде далеч и вие сте жертва на виртуално насилие или тормоз:

1. Споделете с някой близък, който има достатъчно онлайн опит. Когато си обсебен от виртуална игра, е напълно възможно да не виждаш обстоятелствата обективно.

2. Обърнете се към собственика на сайта: интернет не само не е анонимен, но се събира достатъчно информация за поведението на всеки потребител. Най-често грубото и „хейтърско” поведение се дължи на глупавата илюзия, че интернет е анонимен.

3. Не бъдете емоционално зависими от никове и „хора”, които не познавате лично. Ако някой е груб или ви обижда, разобличете го извън мрежата (ако го познавате, му покажете, че знаете кой е) или спрете да му обръщате внимание.

4. Ако сте родител, дръжте под око сайтовете, които детето ви посещава и говорете за опита му в социалните мрежи онлайн.

Дори законодателството да изостава по отношение виртуалната реалност, винаги можете да намерите подкрепа сред хора с подобни проблеми, както и да разкажете за некоректното поведение чрез медиите. Най-важното при виртуалните игри е да осъзнавате какво се случва – кога виртуалността е интересно и забавно продължение на реалния живот и кога – напълно друга реалност, в която няма етични правила. Точно както с кибрита – не е нужно да правим пожар, когато си палим свещ.

Банкови институции или банка-приятел

Сравнителен анализ на началните страници на база навигация, дентифициране на потребителите и рекламни възможности

Списание .net, брой 189, май 2009г.

Benchmark подходът

Бенчмаркингът или „сравнение с най-добрите” е процес на сравнителен анализ, който се използва и в уеб дизайна за оценка на различни аспекти на работата на даден онлайн бизнес модел. Той е задължителен процес в разработката на всеки уебсайт, за да може да се изследват водещите образци в дадена индустрия и да се приложат при създаването му

Банковият сектор е един от най-консервативните, но за сметка на това, е и с изразено международно участие, поради което бихме могли да очакваме добри дизайнерски решения, които да поставят стандартите в изработката на финансови сайтове и сайтове за услуги в други индустрии.

Поради ограничеността на формата, бенчмарк анализът в настоящата статия ще се съсредоточи само върху сравнение на началните страници на порталите на четири водещи български банки, като ги оцени на база няколко параметъра, с фокус върху потребителските интереси и ползваемостта.

Избраните банкови сайтове

Уникредит Булбанк – това е най-голямата българска банка, част от Уникредит Груп, Въпреки, че банката е в процес на обновяване на сайта си, интересно е все пак какъв модел се поддържа към момента.

Райфайзен банк – тук интересното е, че сайтът е разработен съгласно актуалните корпоративни изисквания на Райфайзен Интернешънъл за структура и съдържание на сайтовете на групата.

Обединена Българска Банка – освен водеща банка, ОББ притежават и най-награждавания сайт в категория Финанси за изминалата 2008 година – сайт на публиката на фестивала „Медиа микс” и на наградите на Българската уеб асоциация.

Societe Generale Експресбанк – този сайт беше наскоро обновен (2008) съгласно международните стандарти и изисквания на групата, с оптимизран и доста подобрен дизайн.

Критерии за сравнение

1. Навигация, брой менюта и разположението им – как е разделено тематично съдържанието на сайта между менютата и как е разположена навигацията в дизайна

2. Идентифициране на потребителя на подходящите за него услуги – доколко потребителят веднага може да се ориентира в информацията и да се насочи към услугите, които са предназначени за него.

3. Имиджови и рекламни елементи – какви полета са заети с рекламни послания  (банери и портлети) и как са акцентирани определени услуги и/ или продукти.

Доброто дизайнерско решение за тези елементи би следвало да ограничи bouncerate (процента потребители, които ще излязат от същата страница) и ще спомогне както за имиджовото позициониране на банката, така и за увеличаване на ползите за потребителите от информацията в сайта.

Уникредит Булбанк: http://bulbank.bg/

Сайтът се отличава с изчистен и подреден дизайн, който позволява обхващането на съдържанието на начална страница с един поглед и бързо ориентиране в информацията.

1. (+) Главното меню в ляво разделя потребителите на 3 основни групи, като добавя само една секция за банката и една за справочни страници и инструменти. Второстепенното  меню е изнесено на типично място – най-отгоре, като съдържа най-типичните линкове.

(-) Вероятно с цел акцент има повторение на секциите за клиенти с бутони успоредно на логото на банката. При положение, че основното меню се състои само от пет бутона, повторението на три от тях в такава непосредствена близост по никакъв начин не улеснява, а само излишно повтаря.

2. (+) Изключително лесно е за потребителя да се насочи към секцията, която съдържа услугите за него. Този customer-centric (от перспективата на клиента) подход е и най-правилният за уебсайт, насочен към широк кръг различни потребители и спомага за задържане на потребителите.

3. (+) Основната част на страницата е предвидена за актуални промоции и оферти, като в момента това са два еднакво големи банери за депозити.

(-) Би могло тези оферти да са за продукти, които не се конкурират помежду си или най най-малкото, са насочени към различни групи потребители.

(-) Също, изчистеният дизайн на страницата позволява банерите да бъдат с различен дизайн, за да провличат вниманието според предимствата на продуктите.

Райфайзен банк – http://www.raiffeisen.bg

Видимо информационно насочен сайт с превес на справочната функция спрямо имиджовата и рекламната.

1. (+) Цялата навигация е съсредоточена в лявата колона с разгъване надолу на второ и трето подниво на менюто в рамките на полето, като в началото за основните групи потребители (пет), следвани от другите секции и линкове. Изнасянето на менюто по този начин служи като съдържание на сайта и безспорно улеснява навигацията. Служебното меню е на типичното си място в дъното на страницата.

(-) Подобна концентрирана вляво навигация освобождава доста пространство в централната част на сайта и в дясната колона за бързи връзки, които е необходимо да бъдат запълнени с достатъчно съдържание ( в момента някои секции са с прекалено кратки текстове и/ или дясната колона за връзки липсва)

2. (+) Тук също е спазен клиентски- центричният подход, при който услугите и продуктите са групирани според типа клиент в менюто и са поставени на водещо място.

3. (+) В централната част на страницата е отделено пространство за актуални оферти и промоции.

(+) Публикуваните оферти са три и са насочени към различни групи потребители и привличат с разнообразието си.

(-) Използваният формат е като в модул новини, без видима възможност да се включват по-разчупени и оригинални дизайнерски решения.

(-) Хедъра на сайта не е достатъчно оползотворен за имиджови цели.

Обединена Българска Банка – http://ubb.bg

Най-натоварената откъм съдържание и дизайнерски елементи начална страница, развита в стил портал. Тук сякаш има стремеж цялото съдържание на сайта да се покаже на началната страница, което обаче е довело до множество повторения на препратки и дублиране в навигацията.

1. (+) Началната страница представя възможност за бързи връзки към второ и трето и ниво на менютата, към продуктите и други избрани акценти. Това улеснява потребителите, които вече познават съдържанието на сайта да достигнат до желаните страници.

(-) Имаме три менюта плюс повторение в портлети на бутоните „За граждани” и „За фирми”

(-) Някои от избраните бързи връзки не фигурират в нито едно от менютата, т.е. връзките служат като четвърто меню.

(-) Продуктовата секция „Депозити” е добавена към хоризонталното меню, което е корпоративно, а съдържанието й дублира секцията „Спестявания” в менюто „За граждани”.

2. (+) От падащите менюта в портлетите потребителите могат да изберат директно продукта, който ги интересува.

(-) При влизане в секция „За граждани” или „За фирми” продуктите се повтарят в цели четири различни навигации: ляво меню, линкове в портлета с картинката в центъра, четири текстови портлета без картинка и падащо меню за всички продукти, като няма видима логика къде кои продукти се извеждат. Допълнително вдясно има линкове към новини за продуктите.

3. (+) Тук отново се залага на извеждане на промоционални оферти под формата на протлети и новини в текст.

(-) В претоварения дизайн не е предвидено пространство за рекламни банери или по-визуални портлети с видео или картинно съдържание.

Societe Generale Експресбанк – http://www.sgeb.bg

Този сайт, според нас, най-добре комбинира оптималната навигация с подреден и рекламно-ориентиран дизайн.

1. (+) Навигацията на сайта е разпределена между две колони с менюта, с фокус върху потребителите в лявата колона и добавени инструменти за тях, а всичко за банката е поставено в дясната колона.

(+) Менютата се разгръщат до второ и трето ниво надолу в колоната, което улеснява ориентацията.

2. (+) Акцентът в лявото меню са групите потребители, като тук имаме цели 5 групи

(+) Цветово това меню е подчертано в тъмночервения цвят от логото на банката, което допълнително го акцентира.

3. (+) В центъра на страницата е разположено голямо поле за имиджов банер, в който могат а се поставят кампании за цялата банка (както е в момента).

(+) Под банера се намират портлетите за промоции, разделени на индивидуални и корпоративни клиенти, в които динамично могат да се публикуват актуалните продукти.